Как обикновените румънци купуваха Dacia по време на комунизма

През последните десетилетия на комунистическия режим покупуването на автомобил Dacia беше мечта, недостъпна за повечето румънци.

Въпреки че търсенето на автомобили надвишаваше предлагането, астрономическите разходи и бюрократичните процедури превръщаха покупката в истинско изпитание. Автомобилът струваше еквивалента на цял апартамент, а за онези, които нямат политически връзки или влияние, пътят към собствения автомобил беше обсипан с почти непреодолими препятствия.

Икономически и социален контекст на автомобилната индустрия в Румъния

В годините на 80-те Dacia се превърна в символ на амбициите на средната класа в Румъния. Автомобилът беше не само средство за превоз, а знак за социален статус и свобода на движение в общество, силно контролирано. Без обширна система от връзки, познати или политическо влияние, за по-голямата част от населението дори значителните финансови усилия не гарантираха осъществяването на тази мечта.

Един подробен и добре документиран труд за опитите на румънците да си купят автомобил с местно производство бе публикуван през 2013 г. в Caietele CNSAS (познат периодично издание на Националния съвет за изучаване на архивите на Секуритате). Изследването, озаглавено „Под imperiul ispitei. Autoturismul, românii și Securitatea în anii ’70-’80“, от историка Валентин Василе, разкрива трудния и скъп процес, през който обикновените граждани се опитваха да придобият кола.

Официални начини за покупка на Dacia

Внасяне в CEC със списъци за чакане

Първият и най-често срещаният начин беше депозирането на пари в Casa de Economii și Consemnațiuni (CEC). Според изследването на Василе, „покупката на нов български автомобил се извършваше в ясно определен организационен контекст; по този начин желаещите внасяха в CEC или сумата изцяло, или депозит от минимум 50% и се записваха на списъците за чакане“.

Тази процедура включваше чакане по безкрайни списъци, където позицията и времето на чакане зависаха от множество фактори, не винаги прозрачни. Много румънци видяха спестяванията си от живота блокирани в тези списъци, без гаранция, че ще получат желаното превозно средство.

Спестовна книжка с лихва и печалби в автомобили

По-обещаваща беше спестовна книжка с лихва и печалби в автомобили. Тази финансова инструмент имаше шанс за достъп до автомобил без чакане и без продължителни списъци.

Системата функционираше според специфични за епохата принципи: „депонаторите на съответната книжка се възползваха от следното предимство: от лихвата от 4% на година 2% се отпускат под формата на печалби в автомобили, чрез тримесечни тегления, а 2% – в паричен еквивалент“, обяснява историкът Василе.

За да участват в тези тегления, чековете трябваше да имат салдо минимално 5 000 леи, получено от предходни вноски за тримесечието, за което се правеше тегленето. На практика тази сума представляваше аванс за получаването на автомобила, който печелят.

Търгове на IDMS за употребявани автомобили

Третият начин бяха търговете, организирани от Întreprinderea de Desfacere a Materialelor Sportive (IDMS). Тези събития позволяваха на заинтересованите да придобият вече използван автомобил, с предимството на възможност за разсрочено плащане.

Тази възможност често се предпочиташе от хора, които не можеха да чакат години за нов автомобил и се съгласяваха да купуват употребявани превозни средства на все още значителни цени.

Система на плащания в вноски и социални различия

Комунистическият режим въведе сложна система на плащане на вноски, която диференцира между социалните групи. Работниците и занаятчиите, независимо от нивото на заплата или други доходи, можеха да направят минимален аванс от 50% и да изплатят остатъка в максимум 20 месечни вноски.

За останалите категории служители със заплати до 4 000 леи месечно условията бяха по-строги: минималният аванс беше 60%, последван от изплащане на остатъка в максимум 18 месечни вноски, към които се добавяше лихва от 5% годишно.

Развитие на цените и сравнение с вносните автомобили

Препоръчената цена на Dacia

Цената на автомобил, произведен в Питеш (Dacia), беше наистина непосилна за времето. Стойността започваше от 70 000 леи и достигна, към края на 80-те, 95 660 леи за модел Dacia 1320 Standard. За контекст, средната заплата беше около 2 000–3 000 леи месечно.

През 1974 г., на сесия на Централния съвет за контрол на трудовата и социалната дейност, са обсъждани продажбите и цените за Dacia 1300. Анализът показваше, че „разпределянето на автомобилите беше незадоволително, дори и при продажба на лизинг, поради високата цена на продукта“.

Парадоксът на по-евтините вносни автомобили

Парадоксален аспект на планираната икономика беше, че вносните автомобили често бяха по-евтини и по-добре оборудвани от местното производство. Moskvich 412 с радиокасета (1357 cm³, 50 к.с., 5 места) струваше 59 500 леи, докато Dacia 1300 без радиокасета (1289 cm³, 54 к.с., 5 места) струваше 70 000 леи.

Тази ситуация илюстрира неефикасностите на плановата икономика, където логиката на пазара е подчинена на централното планиране и политическите цели.

Опити за намаляване на цените и реакцията на властите

Поради незадоволителните продажби експертите в автомобилната индустрия предложиха разумно решение: намаляване на цените. Оптимизацията на дейността и увеличаването на обемите продажби бяха възможни чрез намаляване на цените от 70 000 леи за брой до 55 000 леи за брой, с реализация чрез сервизните единици на предприятието.

Предложението беше изпратено на държавния ръководител Николае Чаушеску. Отговорът беше категоричен и разкриващ за манталитета на епохата: „Не е целесъобразно да намаляме цените“, според документите, цитирани в CNSAS.

Специални модели и система на привилегиите

Въпреки високите цени за обикновеното население, съществуваха и изключения за привилегираните групи в обществото. Константин Строе, бивш директор на Întreprinderea de Automobile Dacia, огласи през 2011 г. за Adevărul съществуването на модели, персонализирани за официални лица или лица с влияние.

„Разследвах кой е прокарал тази идея, и става дума за хора от партийното политическо ръководство, за лица от системата за информация, които искали да угодят на шефовете от Букурещ: „Оставете, товарищ, автомобилът ви ще бъде наблюдаван от мен““, заяви Строе.

Директорът на Dacia обясни, че „психологическият индивид живееше с илюзията, че автомобилът му ще бъде надмощен спрямо серийните модели“. Всъщност повечето „наблюдавани“ автомобили страдаха от невидими повреди и леки намеси, които ги караха да работят по-зле от стандартните модели.

Социални и икономически последствия на тази система

Системата за закупуване на автомобили през периода на комунизма имаше дълбоки ефекти върху румънското общество. От една страна тя създаде черен пазар и паралелна система на обмен и услуги. От друга страна, тя допринесе за задълбочаване на социалното неравенство, където достъпът до луксозни стоки зависеше повече от политическите връзки, отколкото от заслуги или финансова мощ.

Данните показват повишено търсене на Dacia 1300 през втората половина на 80‑те години, въпреки високите цени, което демонстрира желанието на румънците да подобрят качеството на живота си и да придобият свободата на движение в строго контролирано общество.

За обикновените румънци покупката на Dacia представляваше не само голяма финансовa инвестиция, но и акт на надежда за по‑добро бъдеще – надежда, която за мнозина щеше да остане нереализирана до падането на комунистическия режим през 1989 г.