Мит или истина: получавате повече гориво при сутрешно зареждане?

Цените на горивата достигнаха рекордни нива през тази година, а перспективите не са обнадеждаващи. За милиони водачи, зависими от автомобила си всеки ден, разходите за гориво са значително бреме за семейния бюджет.

Разбираемо, много шофьори търсят творчески решения за намаляване на тези разходи, било чрез техники на икономично шофиране, било чрез избиране на оптималния момент за зареждане. Една от най-популярните теории, разпространявани онлайн, твърди, че зареждането сутрин рано или през нощта би позволило да се получи повече гориво за същата сума. Но дали наистина е така?

Научна основа: принципът на термичното разширение на течности

Теорията, която стои зад този мит, се базира на реален физичен принцип: термичното разширение на течности. Горивата, като всяка течност, се разширяват, когато температурата се повишава, и се свиват, когато спадне. Практически, при по-високи температури същото количество бензин или дизел заема по-голям обем, но ефективната енергийна плътност е по-ниска.

За по-добро разбиране да вземем конкретен пример: един литър бензин, измерен при 15°C, съдържа около 737 грама гориво. При 25°C същият литър ще има по-малка плътност и ще съдържа по-малко грамове гориво ефективно. Разликата е малка, но съществува — около 1% за всеки 10 градуса по Целзий.

Така теорията изглежда логично: ако зареждаш, когато температурата е по-ниска, ще платиш за същия обем, но с по-плътна енергия, което води до повече енергия в резервоара.

Реалността в модерните бензиностанции

Въпреки правилното разбиране на физиката, има един критичен фактор, който голяма част от привържениците на тази теория пренебрегват: как горивото се съхранява в модерните станции.

В Румъния, както и в повечето развити държави, подземните резервоари за гориво са масивни и се намират на дълбочина 2–4 м под нивото на земята. Тези резервоари са:

• Обградени от твърд слой пръст и бетон
• Термично изолирани от колебанията в температурата навън
• Поддържани на относително постоянна температура през цялата година
• Защитени от пряко излагане на слънчева радиация

Температурата на почвата на дълбочина, където са разположени резервоарите, се променя много малко през деня — практически е почти константна. Докато температурата на въздуха може да се увеличи с 15–20°C между нощта и най-топлия ден, температурата на горивото в подземните резервоари се поддържа в близки параметри, с вариации максимум 2–3°C.

Какво се случва между резервоара и помпата?

Някои може да твърдят, че дори ако горивото в резервоара е със стабилна температура, то минава през тръбопроводи и компоненти на помпата, които може да се повлияят от околната температура. Нека анализираме и този аспект:

Помпена система

• Горивото се изпомпва от подземния резервоар директно към пистолета
• Времето за транзит през тръбите е няколко секунди
• Обемът гориво в тръбопроводите и помпата е минимален (под 5 литра)
• При натоварени станции горивото никога не остава в помпата достатъчно дълго, за да се загрее значимо

Економическо изчисление

Да предположим оптимистичен сценарий за теорията на сутрешното зареждане:

• Разлика в температурата между нощта и най-горещия ден: 20°C
• Коэффициент на термично разширение за бензин: ~0.001 на °C
• За 50 литра, теоретичното максимално различие: около 1 литър

Но, имайки предвид, че:

• Температурата в подземния резервоар варира с максимум 2–3°C
• Само горивото в тръбопроводите и помпата (под 5 литра) може да бъде засегнато от температурата на въздуха
• Времето за експозиция е минимално

Реалната разлика в обема е незначителна — вероятно под 50 милилитра за пълно зареждане от 50 литра. При текущата цена на горивото това означава спестяване от няколко лева, което не е достатъчно да оправдае усилието да зареждате изключително сутрин.

Международна стандартизация

В индустрията за горива съществуват ясно дефинирани международни стандарти за търговия на горивата. В повечето държави, включително и Румъния, обемът на горивото се стандартизира при референтна температура (обикновено 15°C). Съвременните помпи са оборудвани с автоматични компенсатори за температура, които коригират показания обем в зависимост от реалната температура на горивото, effectively елиминирайки какъвто и да е теоретичен предимство.

Тези системи за компенсация са задължителни в много юрисдикции и са калибрирани и периодично проверявани от метрологичните власти, за да се осигури точността на измерванията.

Реални методи за спестяване на гориво

Вместо да се опирате на митове, ето някои научно доказани методи, които наистина помагат да намалите консумацията на гориво:

Стил на шофиране

• Плавни ускорения и предвиждане — избягвайте рязките ускорения и резки спирания
• Поддържане на постоянна скорост — използвайте круиз контрол на магистралите
• Намаляване на ненужната тежест — махнете от колата тежки ненужни предмети
• Избягване на продължителен застой на двигателя — изключвайте двигателя, ако стоите повече от 30 секунди

Техническо обслужване

• Правилно налягане в гумите — недонапомпените гуми увеличават разхода до около 3%
• Редовна поддръжка — мръсни въздушни филтри, износени свещи и остаряло масло увеличават разхода
• Проверка на системата за впръскване — замърсени или дефектни дюзи намаляват ефективността
• Геометрия на колелата — неправилна геометрия увеличава съпротивлението при търкаляне

Планиране

• Комбиниране на маршрути — намалява броя на отделните пътувания
• Избягване на часовете на пик — движение в натоварен трафик консумира значително повече
• Използване на приложения за трафик — изберете по-ефикасни маршрути

Заключение

Въпреки че идеята за сутрешно зареждане за получаване на повече гориво изглежда логична от гледна точка на физиката, на практика не предлага реални ползи. Съвременните системи за съхранение и разпределение на гориво, заедно със стандартизацията и компенсацията на температурата, правят така, че моментът на деня, в който зареждате, да няма значително влияние върху количеството на получената реална енергия.

Вместо това се фокусирайте върху фактори, които наистина правят разлика: стил на шофиране, правилна поддръжка на автомобила и интелигентно планиране на пътуванията. Тези аспекти могат да намалят консумацията с 10–30%, което е наистина значително в сравнение с минималните теоретични спестявания от сутрешното зареждане.

Следователно можем да класифицираме тази идея като митове в автомобилния свят — има научна основа, но практическата приложимост е почти не съществуваща в реалните условия на модерните горивни станции.